то аз малко го обърнах на есе,ама то нали така се упражняват мислите.:-)Всъщност, живота - възел от въздишки, редица от желания ,потоп от ласки,драскотини от страдания, букети горчивина,купчина спомени.Всичко това е вътре във нас независимо какво е количеството им.Както казах малко хора оценяват това че живеят.Но всъщност преценката за живота се изгражда едва когато някой, който и да е ,който си е живял в "ад" и си мислел "живота е shit",когато погледне от другата страна на нещата каквито и да са те ,колкото и отчайващи да са.Все пак на всички им е виновен живота,а когато оцелеят,благодарят на Бог, че им се е отзовал но помощ и тогава разбират че е хубаво да се живее.Той е съдба, предопределение,наказание(за някои),щастие и любов. |