Съм умурена, мари, що дан спа,
ши бъди барнала ма й пролетна умора..
И кат са бикна на миндеря, ич биля
ни чувам нищу! (сал, чи зейш у двора!)
Ку можи утре същу са прузей,
ма нейде къмту седем и пулвина... :)))
Закот ши са успа, на шефа шму призлей
и ши риче:
"- Ми срамута, Калино!!!
Шта чакам ся ду пладня да ми спиш,
чи кату додиш, чи кат я замяташ...
Дан та прувода у вас да си въриш!!!
Како ма гледаш умну!? Кък я смяташ?"
Малеей, друг повуд за кушмар!
Аслъ дан смея вуупще да лягам...
Ила сабалан с целия си селски чар
и са прузей, чи белким сетне стана.
:))) |