Пролетта премина като вихър
буйна,нежна,несравнима
разтворила набъбналите пъпки
като Надежда отвела ветровете
някъде далеч, далеч на север.
Надеждата родена под ледените
стъпки, в едно завръщане пияно
от сокове на разлистени дървета,
и в зелено усмихнати полета.
Влюбена и дива като приказка
разказвана хиляди столетия,
целуна спящата принцеса
под розовото одеяло на съдбата,
докосна със дъха си тръните
пред входа на райската градина
и те разцъфнаха в червено
под свода на забързаното утро.
Пролетта влюбена красавица,
босонога,искрена,напъпила
от соковете раждащи земята,
самодива вплела буйни плитки
закачливо в слънчевите зайчета
танцувайки танго със вятъра.
Това става ли?:)) |