И сънят му се поромени и той се озова на върха на Олтара, постронен от сурова магия и кован като метал мрак. Висока колона, завършваща с тясна площадка, на която неговите палачи долетяха заедно с него - мятащ се в магическия пашкул, с който го бяха овързали.
Там – на тясната и висока площадка, го събориха на колене, приковаха ръцете му към черната повърхност с жестоки заклиная и начертаха около него руните на рухването и поражението. После натъркаха крилете му с кристалната прах от Изгорена Земя и нанесоха рани по гърдите му, кръвта от които покапа върху чуводищтните руни на слабостта и гибелта.
Там – застанали над него, палачите му го попитаха дали осъзнава защо го наказват, а в отговор той сама им се изсмя.
Изчакаха го са спре да се смее и обявиха присъдата му – Прокуден.
Но мълчаха, защото знаеха, че лишен от силата си, той нивга не ще премине Отвъд.... това, което ставаше сега, всъщност беше екзекуция... Ето защо той им се присмиваше.
Отлетяха и го оставиха сам, а той можеше дори от това разстояние да почувства чудовищната мощ на призовавенето, с което себеподобниту примамваха Огъня на Небето, накацали в широк, безопаснно голям кръг около олтара
И той дойде – ослепително бяла колона от светлина, широк сто метра и дълъг от Земята до Небето жезъл от енергия, неизрамим огнен удар, който изпепели сдържащите го заклинания, унищожи го и в същото време го отнесе като прашинка в ураган.
В един единствен, нажежен миг.. |