"...деликатната присмехулност, зад която наднича деликатна горчивина"
Какво повече може да иска един автор.
Благодаря ти!
Иска ми се да ти разкажа малко повече около този текст:
Предстоеше ми важна, свързана със срокове (естествено изтичащи) и трудна, по дяволите, творческа работа. Чувствах се задръстен и не знаех откъде да започна. Спомних си, че в такива мигове баща ми, който не беше творчески работник, затананикваше някаква песничка, думите на която разбираше единствено той. Странно, отстрани изглеждаше весел, но отвътре кипеше, клокочеше. Не само това, една веничка затрептяваше на слепоочието му, мускулите на скулестото му лице се обтягаха, а ръцете му заприличваха на стенобойни машини. Тогава беше опасно да се навъртам край него.
Нещо подобно се случи и с мен, но се оказа, че аз нямам песничка. И си я съчиних по една мелодия, и си я затананиках, и работата потръгна.
Каква беше работата ли? Нарича се ПЛЕСНИЦА на обществения вкус (литературно-художествено списание за гении, таланти, бездарници, кретени и сноби); изданието се финансира, осъществява и реализира от нашите хора; излиза, когато (и както) ми скимне.
Тези дни ще се появи поредният брой - само в Гутенбергов вариант.
Ами, това е. |