Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Djivderova
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14187

Онлайн са:
Анонимни: 112
ХуЛитери: 2
Всичко: 114

Онлайн сега:
:: Elling
:: Oldman

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2025 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
2425262728   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Песничка
от ipalam на 18.06.2005 @ 18:54:15
(Профил | Изпрати бележка)
"...деликатната присмехулност, зад която наднича деликатна горчивина"

Какво повече може да иска един автор.
Благодаря ти!

Иска ми се да ти разкажа малко повече около този текст:
Предстоеше ми важна, свързана със срокове (естествено изтичащи) и трудна, по дяволите, творческа работа. Чувствах се задръстен и не знаех откъде да започна. Спомних си, че в такива мигове баща ми, който не беше творчески работник, затананикваше някаква песничка, думите на която разбираше единствено той. Странно, отстрани изглеждаше весел, но отвътре кипеше, клокочеше. Не само това, една веничка затрептяваше на слепоочието му, мускулите на скулестото му лице се обтягаха, а ръцете му заприличваха на стенобойни машини. Тогава беше опасно да се навъртам край него.
Нещо подобно се случи и с мен, но се оказа, че аз нямам песничка. И си я съчиних по една мелодия, и си я затананиках, и работата потръгна.
Каква беше работата ли? Нарича се ПЛЕСНИЦА на обществения вкус (литературно-художествено списание за гении, таланти, бездарници, кретени и сноби); изданието се финансира, осъществява и реализира от нашите хора; излиза, когато (и както) ми скимне.
Тези дни ще се появи поредният брой - само в Гутенбергов вариант.

Ами, това е.

| Източник