Извинявам се, че все ти ги ръся, въздържам се, колкото мога. Това ми е удоволствието от общуването в този сайт, сега си го позволявам само с теб, сроднице по светоусещане. Липсват ми хората, с които можех да водя тези диалози без притеснения, че някой ще се засегне от това, че не сипя хвалби. Все съм си мислила,че най-големия комплимент за пишещия е да подаде ръка на читателя, да го подкани, да го поведе и вдъхнови. :) (Така от душа валя сега при нас, че ми светна отвътре, какъв поет е небето само! Ненадминато пише снега :) |