Много мек и разбран октомври досега. Есента ми става все по-любима с годините. Ако лятото е маслено платно - тежко от цветове и аромати, есента е акварел, есента е пастел, есента е неразточително и скъпоценно слънце...Толкова се уморявам от лято, толкова врявата, жегата, прахоляка и бъркотията му вече са ми вповече, че с нетърпение чакам да дойде септември, който пък докато дойде и свършил :(
Опитвам да постоя в октомври, да го почувствам, от студените утра през топлите слутове на следобедите до ранните меки вечери - прекрасен е.
Либре! |