Езикот си не мога да превъртвам,
тъй както със ищах го праиш ти,
но отговор извътре ма човърка,
към тебе сака той да полети.
Разбрах идно - че като мене гаче,
си бѝла ти на мойто дередже.
Сега са смея! Няма я да плача!
Кантара счупих язи със чукче.
Не може вечно да ме злепуставя
и строга сметка той да ми държи.
Станой, горкия, щял да го оправя,
но туй за мен са блъфове, лъжи.
Та той си ма аресва и таквази –
заклъгленка със форми "ренесанс".
Защо му е да губи ценна ваза,
издута в долна част? Туй сал съм аз! |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 701
ХуЛитери: 3
Всичко: 704
Онлайн сега:
