Здравей, Ил! :)
Казваш - " хората..все едно ги виждам, докато чета.. "
Следователно, или съм ги обрисувал автентично, или съм ги измислил и предал убедително. ;)
Удивително творение е човека, и смятам че няма по-достойно начинание от това, да му се удивляваме.
Бай Исмаил разчистваше натрупания през нощта сняг от 50-60см. Прокарваше пътека до
шосето, за да може да се минава. И както той сам каза - "може някой да дойде". Повърхностно погледнато, това си е едно безсмислено занимание, имайки предвид, че посред люта зима в гората, не се случва да се види "магистрала от хора".:)
Да де, ама Байчо е живял пустотата... и няма никакви основания да го прави, обезпечавайки очакването. Обаче се замислих - тогава, коя е причината!?
Бай Исмаил е имал интуицията, откровението, че душата има нужда да се "захранва" с надежда, ежедневно да се устоява, за да се надмогне устремената към обезпечаване плът, което предизвиква очакването - там умът прави сметки, оценки и пр., но и дебне сянката на разочарованието - все крайни в съдбата ни неща. А той се труди, именно заради вечното, защото човешката душа е предназначена да извърви дългия път, от обстоятелствата - до надсъдбовност, от очовечаването, през човечното... до еманацията на божеството - безкрайността във вечността.
В единосъщното!
Това няма как да се случи, без обичта му към невестата, без осветеното му от интуицията, съзнание, без посвещението на духа му в любовта... Изобщо, в лишената възможност да се открием в образа на другия, свидетелствайки за подобието.
Струва ми се, че в човека има една зрима същност, и обожествявайки я чрез откровението, той се развива в посока към овладяната бъдност.
А как ще я нарека... още не ми е дадено да го сторя. Да кажа - невеж...
Осветени и топли дни, Ил! :)
...(.)
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 729
ХуЛитери: 3
Всичко: 732
Онлайн сега:
