Здравей :)
Нека ти покажа творба на любима поетеса,
знам, ще я оцениш:
Когато те превземе проза цял,
защо да мъчиш римите. Нечестно е.
Но изплачи вселенската си жал
по начин друг. И пак ще е уместно
да преброиш вълни, звезди, мечти,
души дори, с които се размина.
Ти пак си част от райската градина
и пак насън летиш /почти, почти/,
щом в златните мълчания цъфтят
разкошни рози, нищо, че беззвучно.
Разбира се, това е някак скучно
за слетите с глечта на шумен свят.
Но всъщност философските трактати
на тази тема стават тъй излишни.
Току виж, че след тази скръб въздишна
смили се Бог и две-три рими прати.
Ти би усукал строфи непременно,
по-здрави и от корабни въжета.
А засега си просто поглед светъл
и тишина прозрачна и безстенна.
Галина Иванова |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 841
ХуЛитери: 3
Всичко: 844
Онлайн сега:
