:)))
Интеркултурата е леко объркваща. Под овчия калпак на Байганьовската ми същност, окадена от ягодово наргиле, понесла шалварена снага през каменната степ с дъх на горещ самагон и превтасал на слънце квас, с някакви неясни ритми на Османлийски кючек, пищяща гайда и подскачаща гармошка, ограничена до дървените пръти на личния колхоз и движеща се навсякъде в него, като в търкулнато воденично колело с дебели паяжини, ама и с мирис на блин (и Блин, респективно - блядь, ама само преносно :))) приличам на мужик, отупал земята откъм хастара и, в ровене на балкански златици. И какъвто и кестен да ми се изперчи насреща, все викам "Здорово! Давай! Даввввай!" пък под цървула ми, настъпено, едно тооонинко гласче се радва с анемичното "Оооой, ой, ой, вот так!"
Меншиков е чудо. В двата филма които видя, в две напълно противоположни роли... Нали :) Изпепелени от слънцето има 2 и 3 част, но не били такива.
Аз пък съм забила нос в една стара руска фантастика на Сергей Павлов - "Лунная радуга" (и филм има, реализиран по време на Перестройката, май 1984) и гледам как собственото ми Аз гради мисловни фантоми, катери ги и горе на връха се оказва два пласта под дебелата Сибирска земна тундра, зарито в собствеността си.
Няма спасение. Преди всичко сме човечета, да, а чак после - руснаци, турци и българи.
(как се рисува прегръдка с чертички тук?)
:) |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 836
ХуЛитери: 5
Всичко: 841
Онлайн сега:
