Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 2
Вчера: 1
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 583
ХуЛитери: 3
Всичко: 586

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: LeoBedrosian
:: mariq-desislava

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Принц Зигфрид
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 21.05.2012 @ 09:52:02
(Профил | Изпрати бележка)
Пак се поизложих, но за компенсация изгледах "Изпепелени от слънцето". Няма думи да изразя възхищението си, хвала на майстора! Меншиков е чудесен актьор и вероятно само родолюбието му му е попречило да заблести в Холивуд, а и не му трябва.

Интеркултурата, за която споменаваш е нещо ново за мен. Ще помисляпо този вълнуващ въпрос. Наистина ние сме преди всичко човеци (или поне някои) и след това руснаци, турци, монголи или араби. Всеки гледа с различни очи на света, който си е един и същ. Същото е и с бога (умишлено с малка буква).

И ако позволиш ще разкажа една интересна случка. Преди пет години бях за месец на гости в Италия. Есен бе, празник и на площада в селото печаха кестени на ламарини. Съседа, албанец ме почерпи, беше набрал много вкусни кестени и като разбра, че съм българин веднага започна на жестомимичен език да обяснява колко лоши са италианците и как не го зачитат за човек. Видя, че не реагирам на недоволството му и си обра кестените. Тогава към нас приближи италианско момиченце с кестени в глинена чинийка. Аз си взех един, то ми се усмихна и поднесе чинииката на албанеца - обичай някакъв. Като видях, че се намръщи му викам, че кестените са еднакви на всякъде, но на него му горчат от злобата, а на нас с момиченцето са ни благи.

| Източник