Не знам откъде да започна най-напред. А отговарям сега, защото тук на морето, е голяма лудница и времето все не стига!
Живеем в друго време. Революциите, насилието, жертвите са неприемливи и вече никой не ги желае. Но Пабло Неруда, Вапцаров и особено Гео Милев и много други "идеалисти" са и революционери на духа. Ти отвори една голяма тема и искам ясно да я формулирам. В духовното пространство има два вида мислене. Първият: Бог е създал света, той се е погрижил за всичко, включително и това, че ще ни направи безсмъртни.
Вторият вид: Дори и Бог да е създал света, този свят е несъвършен, Бог е оставил на нас тази работа да го направим съвършен, включително и това да се направим безсмъртни.
Затова и писах, защото у тези поети второто е ясно изразено, особено в края на "Ода за морето" и "Септември".
Аз съм го осъзнал това отдавна и се мъча, доколкото е по силите ми, да го внуша, чрез това, което пиша.
Но човек, особено писател, особено поет, може да не го осъзнае докрай като философия, и пак да го изрази чрез творчеството си!
Творчеството е много по-богато от всякакви идеи, просто продължавай да обичаш героите си, Флобер е обичал мадам Бовари, а Димитър Димов, сигурен съм, е обичал Фани Хорн!
Няма смисъл да ти казвам, че щом един писател пише с любов, няма начин тази любов да не се усети от читателите...
Но въпросът при нас е - къде сте, читатели?! : ))
Среднощен поздрав, но чак сега намерих малко време!
Тома
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 864
ХуЛитери: 6
Всичко: 870
Онлайн сега:
