Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: liddanna
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14003

Онлайн са:
Анонимни: 433
ХуЛитери: 2
Всичко: 435

Онлайн сега:
:: melange
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2022 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Ода за морето
от joy_angels на 01.08.2011 @ 15:41:13
(Профил | Изпрати бележка)
Отговарям на въпросите ти, Тома. Накара ме да се замисля здраво и не бързах с отговора.

Не, не се причислявам нито към революционерите, нито към идеалистите. Преживяното през живота ми и по-скоро наблюдаваното, ме накара да не вярвам в революции. Уважам обаче идеализма на революционерите - защото наред с "мокрите", винаги е имало и сухи съчки, които и са горели истински, и са изгаряли до пепел накрая. У нас такива е имало и преди и след 1944, и през 1956, и през 1968, и през 1989.
Идеалите са хубаво нещо, но не тези, които са свързани с избиването на хора. А революцията не може без жертви.

По-скоро ми се иска да бъда възприемана като хуманист. Обичам човека във всичките му проявления. Ако нещо ме дразни, ако нещо ме изкарва от кожата винаги се опитвам да затворя очи и да си представя поне едно хубаво нещо за този човек. И откривам поне седем.
Преди време, под един мой текст бях писала, че обичам героинята си
- описана като графоманка. Получих укори за това, че такива не могат да се обичат, ако възприемам литературата сериозно. Или нещо подобно, забравила съм.
Така че в текстовете ми обикновено има наблюдение над човека и неговото добро "аз". И искрено си обичам героите.

Хората няма да имат нужда от идеологии и религии чак когато осъзнаят, че са част от Бог. Че те са творци на всичко. Че и камъкът има душа и че душата на човека и душата на цветето, рибата, дървото, са едно. И че сме творци във всеки един смисъл на думата - то и азтова творчеството вълнува толкова, защото създаваме нещо от нищо. И ако това не е божествена дарба, не знам какво е... Така че защо да не оздравеем от рак и ако щеш - да се подмладим с 50 години, стиг ада вярваме, че е по силите ни.

Сигурно си чувал за индиговите деца. Те са воини, проправящи път на т.нар. кристални деца. Деца, които ще владеят телепатията.
Защо ти го разправям ли?
Ти как си представяш пред множество от хора, които имат способността да виждат какво мислиш, да стои политик или религиозен водач, който мисли едно, говори друго и знае, че ще свърши съвсем трето?
Виждаш ли как псевдовярата в каквото и да е няма шанс?

А морето ще го има. Миналото лято четох една чудесна книга "Лято с леприконите", в която между другото се споменаваше за подводните хора.
Ти като морски човек , ще се сетиш ли кои са? :)))

И изобщо - какъв е пък твоят отговор за бъдещето на революциите и религиите?

Вече съм далече. Но само физически. Благодаря ти за това общуване! :)))

| Източник