Отговарям на въпросите ти, Тома. Накара ме да се замисля здраво и не бързах с отговора.
Не, не се причислявам нито към революционерите, нито към идеалистите. Преживяното през живота ми и по-скоро наблюдаваното, ме накара да не вярвам в революции. Уважам обаче идеализма на революционерите - защото наред с "мокрите", винаги е имало и сухи съчки, които и са горели истински, и са изгаряли до пепел накрая. У нас такива е имало и преди и след 1944, и през 1956, и през 1968, и през 1989.
Идеалите са хубаво нещо, но не тези, които са свързани с избиването на хора. А революцията не може без жертви.
По-скоро ми се иска да бъда възприемана като хуманист. Обичам човека във всичките му проявления. Ако нещо ме дразни, ако нещо ме изкарва от кожата винаги се опитвам да затворя очи и да си представя поне едно хубаво нещо за този човек. И откривам поне седем.
Преди време, под един мой текст бях писала, че обичам героинята си
- описана като графоманка. Получих укори за това, че такива не могат да се обичат, ако възприемам литературата сериозно. Или нещо подобно, забравила съм.
Така че в текстовете ми обикновено има наблюдение над човека и неговото добро "аз". И искрено си обичам героите.
Хората няма да имат нужда от идеологии и религии чак когато осъзнаят, че са част от Бог. Че те са творци на всичко. Че и камъкът има душа и че душата на човека и душата на цветето, рибата, дървото, са едно. И че сме творци във всеки един смисъл на думата - то и азтова творчеството вълнува толкова, защото създаваме нещо от нищо. И ако това не е божествена дарба, не знам какво е... Така че защо да не оздравеем от рак и ако щеш - да се подмладим с 50 години, стиг ада вярваме, че е по силите ни.
Сигурно си чувал за индиговите деца. Те са воини, проправящи път на т.нар. кристални деца. Деца, които ще владеят телепатията.
Защо ти го разправям ли?
Ти как си представяш пред множество от хора, които имат способността да виждат какво мислиш, да стои политик или религиозен водач, който мисли едно, говори друго и знае, че ще свърши съвсем трето?
Виждаш ли как псевдовярата в каквото и да е няма шанс?
А морето ще го има. Миналото лято четох една чудесна книга "Лято с леприконите", в която между другото се споменаваше за подводните хора.
Ти като морски човек , ще се сетиш ли кои са? :)))
И изобщо - какъв е пък твоят отговор за бъдещето на революциите и религиите?
Вече съм далече. Но само физически. Благодаря ти за това общуване! :))) |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145
Онлайн са:
Анонимни: 534
ХуЛитери: 6
Всичко: 540
Онлайн сега:
