Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 884
ХуЛитери: 5
Всичко: 889

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: pinkmousy
:: Icy
:: nina_nina
:: LioCasablanca

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Когато
от Glarusa на 01.02.2004 @ 04:33:43
(Профил | Изпрати бележка)
В отговор на реплая ти :

Малките неща
-------------------------------

I.

Вървял си човека
по пътя утъпкан пред него.
В коловоз от мечти
в релси, във рамки
в тесни обози
вкусвал от себе си части -
вдишвал със пълни гърди.

Реката на времето
течала край него
и оглеждал се в нея,
търсейки образа свой.
Но вълните, често надигани
с ветрове от емоции,
пречели на човека да види
кой всъщност е той.

Той обичал реката,
тя обичала него.
Друг другиму верни били
тя го пречиствала -
той във отплата
и дарявал свойте сълзи.

И отново по пътя поемал,
в трудности, грижи, беди
имал амбиции, често големи,
тук-там препъвал се, падал,
във нозете на голи мечти.

После изправял се - временно
позагубвал посоката
с изранена душа - питал поуката:
" Младостта докога ще си плащам?
Докога?"

Във реката се взирал, уви
в набраздена повърхност съзирал
- неясни контури,
но не виждал очи.

II.

Минало време...
Уморил се от пътя,
огорчен от реката
укротил своя бяг.
Все по-често оглеждал се,
но не във водата
и приседнал до речния бряг
почнал да вижда нещата,
по-рано забулени в мрак.

Очарован, човекът немеел
бил съкрушен от любов.
като детенце се смеел
чувствал се жив.
И ГОТОВ.

Красотата на живота вплетен
в тези - МАЛКИТЕ неща,
досега невиждал ги - забързан
и въртял се омагьосан
в егото си - пристрастяваща лъжа.

Те били са покрай него
от началото на неговия ход
Устремът в противоречия,
пречил бе - да бъде БОГ.

Красотата на тревичката,
сладостта на хубавата дума,
трепетта на птичката
и акордите от струна

Слънчевото зайче във вълна,
тиха песен на ветрец...
Стон от любеща жена...
просто... просто ги РАЗБРА.

Втурна се да сподели
със реката тези красоти
Вцепени се! Там... по нея
вече нямаше вълни.

В огледалния и гръб
се огледа и видя
колко много красота
отразяват в него -
..... МАЛКИТЕ НЕЩА.

22.04.02
09:00

| Източник