Абе хубаво е, че ти се иска, ама кой да ги напише? Настройката за проза е коренно различна от поезията, иска постоянство, устойчивост... Поезията е за по-мързеливи и абсолютистки типове - като мен. Е, мъча нещо в момента, дето не го знам още разказ ли, новела ли ще излезе и изобщо ще излезе ли. Ама наистина го мъча! На младини съм бил по-похватен. А инак имам 20-тина стари разказа, ама що ми трябва да разочаровам аудиторията - с днешна дата още 2-3 най-много стават за публикуване, според мен, и то след сериозни корекции. И пак няма да се спасят от сърдечно-текстуална недостатъчност. Байпасна работа ще е. И изобщо - не пиша леко, особено проза, най-вече поради факта, че мисълта ми се разбягва непрекъснато в някакви асоциативности и ми е трудно да удържам фабула и смисъл. Тоя разказ го бях забравил и случайно си го открих по тефтерите и се изненадах, че съм успял да ги удържа почти в класическа степен, което си ми е личен успех, независимо от обективната стойност на текста. Но стремежът да удържаш на практика пренасочва вниманието и при писането се получава една много "замъглена" оптика, която ме води до лесна дезориентация... Та... търпение му е майката. И извинявай за логореята. |