Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Solariya
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13937

Онлайн са:
Анонимни: 412
ХуЛитери: 3
Всичко: 415

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: mariq-desislava
:: angar

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Бинго
от Musketar на 15.10.2010 @ 13:49:11
(Профил | Изпрати бележка)
Абе хубаво е, че ти се иска, ама кой да ги напише? Настройката за проза е коренно различна от поезията, иска постоянство, устойчивост... Поезията е за по-мързеливи и абсолютистки типове - като мен. Е, мъча нещо в момента, дето не го знам още разказ ли, новела ли ще излезе и изобщо ще излезе ли. Ама наистина го мъча! На младини съм бил по-похватен. А инак имам 20-тина стари разказа, ама що ми трябва да разочаровам аудиторията - с днешна дата още 2-3 най-много стават за публикуване, според мен, и то след сериозни корекции. И пак няма да се спасят от сърдечно-текстуална недостатъчност. Байпасна работа ще е. И изобщо - не пиша леко, особено проза, най-вече поради факта, че мисълта ми се разбягва непрекъснато в някакви асоциативности и ми е трудно да удържам фабула и смисъл. Тоя разказ го бях забравил и случайно си го открих по тефтерите и се изненадах, че съм успял да ги удържа почти в класическа степен, което си ми е личен успех, независимо от обективната стойност на текста. Но стремежът да удържаш на практика пренасочва вниманието и при писането се получава една много "замъглена" оптика, която ме води до лесна дезориентация... Та... търпение му е майката. И извинявай за логореята.

| Източник