 |
| Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Ръката, която люлее люлката
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 06.04.2010 @ 14:57:23
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | "... В истинския живот съм нормален човек.." - тази ти реплика ме озадачава.. Как разграничаваш живота на истински и неистински? Кой е истинския и кой наужкимския? Ако писането приемаш за занимание различно от "истинския" живот, то значи нещо не е наред. Защото според мен живота е един, независимо дали пишеш, или не.
Склонна съм да се съглася, че е полезно дори да се правят експерименти с цел да се маркира паралела на тъмната и светлата човешка половина, каквито разбира се всеки има. Полезно е да се провокира и чопли,както казваш, в себе си, за да преодолее човек най- здрачните си зони, да ги осмисли и насели с позитивни неща.. Но твоето произведение не е такова! Експеримент го прави единствено присъствието на коментари и дискусии под него! Сам по себе си, разказа ти е зловредно четиво, даващо идея на умопомрачени млади жени, че правят едва ли не нещо велико и добро за вселената, като (се) освобождават (от) бебетата си. Защото никъде не личи " професионално"- то...какво?- патолог от съдебна медицина, инспектор, следовател..? Разказът ти е написан от името на умопомрачената майка, а не от позицията на професионалист, доказващ, че е такава и че така развилото се действие е патология. Творческото мислене и възможности могат да стигат до неподозирани нива , висини и низини.. Но винаги авторът носи отговорност за думите си . Без да е окомплектован с настоящите коментари и най- вече твоето пояснение,че той всъщност е експеримент, разказът ти е зловредно четиво и съществуването му самостоятелно в публичното пространство(други сайтове, списания, книги и пр. ) би било умишлено зловредно. Също като избора на играчка -подарък, в едно детско списание, незнам кой е подбрал, но който и да е той, е за линч - картонен,зловещо опулен череп с висящо око и мозък(от някаква тресяща се материя). Самото списание е веселко и приятно, но уверявам те, този брой поради подаръка си, не достигна до много деца. За незнам кой път казвам- сам по себе си, разказът ти е зловреден. А дали това е умишлено, зависи от кой е написан- от умопомрачен човек, който има таланта да напише добре, но само болезненото и изкривеното- защото до там само му стига мисълта; или от професионалист(независимо какъв) който е отговорен и осъзнава думите си. Платон не го бъркай, той дори платонично не е хвърлял деца от терасата. Отвращението ми към написаното би могло да отмине, само в случай, че разказа бъде редактиран, или по- скоро бъде дописан и се види погледа на " професионалиста", който познава истинския живот и прилежащите му ценности.
Това не е читателски каприз. Според мен изборът ти на тема и отговорността ти към съдържанието й го изисква. |
| Източник |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145
Онлайн са:
Анонимни: 516
ХуЛитери: 7
Всичко: 523
Онлайн сега:
