В този свят, дето всеки се прави на каквото не е за да покрива очакваниято, предизвикани от така създадените отношения "търсене - предлагане" - не ми е никак приятно; постигаш определени резултати, но като платиш цената и теглиш чертата накрая - разбираш колко всъщност не си успял - защото резултата го размахваш пред очите на останалите, (нали "отношенията" продължават...), а равносметките си ги правиш сам. В този смисъл събраните касови бележки не са нещо, с което да се гордеем. Би могло да ни напомнят само на късата памет миговете, в които сме се опарвали или сме опарвали... Перверзничко е, ако доставя удоволствие крайния баланс за отчетния период.
Както и да е. Всеки проблясък на различна мисъл и на нормалност зад целия този театър, както и на физическия инат, да се отстои позиция - предизвиква възхищение. И, Слава Богу, не е преоритет нито на мъжете, нито на жените... Та затова много съм против крайният феминизъм, както и към това, което го е породило. Но да си "мъжко момиче" според мен не означава да си феминистка, дори напротив.
:-)
В крайна жена в панталони - бива; мъж в рокля обаче - никак...
;-)
Отивам да си пиша мотивационното писмо за кандидатстване, но не в Прада, а при дяволите. За там имам запазено място, но ти все пак драсни някоя препоръка, че с една от дяволиците имам търкания относно преоритетите в следване на модните тенденции, както и различни фундаментални разбирания за съотношението между качеството на фактическия материал и разходите по опаковката и рекламата на продукта.
:-) |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 721
ХуЛитери: 5
Всичко: 726
Онлайн сега:
