Полунощ е, луната бледнее,
вият вълци в далечна гора.
Шушнат клони,а вятърът вее,
невидимо, пристъпва страха!
До напуснат завинаги замък
ужас , палещ зловонния дъх,
дави в блатото лунния камък!
„Кавалер на отровния мъх"
Истерично хиена се киска,
на смърта тя е верния паж.
Сова силно и тънко изписка,
а страха мята черния плащ.
Ловни рогове, утрото зрее,
лай тревожен и пада мъгла.
Идват хора, а някой се смее,
светлината прогонва страха!
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13999
Онлайн са:
Анонимни: 412
ХуЛитери: 0
Всичко: 412
