Преди да отговоря, искам да изясня нещо, понеже коментарът Ви е под репликите ни с Плъки.
Петте страници анализ са, вярвам, не точно литературен такъв. Така преполагам поне и точно затова си ги поисках, понеже с Плъки имаме доста стар недовършен разговор, който продължаваме във времето с по някоя реплика. А "заслужила съм си" означава по-скоро и критика, както отбелязвам за двата смисъла на тази дума.
Странен съвет обаче и много интересен! Опитвам се да видя стихотворението си като кратък разказ, например. Бих могла да го сътворя някак, но не виждам сюжета. Е, друг е въпросът, ако преразкажа някои от причините за написването му. Тогава би се получило нещо. Страхувам се също, че и прозата ми не би била съвсем проза, както и поезията ми не е съвсем такава. За метафорите съм съгласна и то много! Лошото е, че понякога, когато отстрани изглежда, че търся метафори, тогава аз съм отчайващо буквална, но това няма как читателят да знае, ако не му разкажа житейската случка, да речем.
Не обръщам внимание на похвалите, но не мога да не съм учтива с онези, които са си направили труда да прочетат написаното. Съвсем различно е. Това стихотворение щях да изтривам малко след публикуването му, но ме спряха сходните усещания у някои, не коментарите. Това, че се усмихвам в отговорите си съвсем не значи, че е от доволство. Всъщност, онези, които ме познават достатъчно отблизо, знаят, че не познавам това спокойно и безметежно състояние, както и, че живея в постоянни упреци към самата себе си - за всичко! А иначе за нивото ми на писане, ами... пиша, колкото и както мога.
Съвсем скоро, трябва да призная, споделих пред някого, че ми се пише проза, но нямам търпение за това. Ето, че Вашият съвсет потвърждава и мои мисли. Времето ще покаже обаче кое какво е и как ще се случи.
Благодаря за изчерпателния и ангажиран коментар! |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 887
ХуЛитери: 7
Всичко: 894
Онлайн сега:
