Нещата, за които трябва да (си) прощаваме рядко са за поздрав. Или искаш да кажеш, по-добре е да не се стига до необходимостта от прошка, че това здравей би могло да предотврати условията, които които пораждат необходимостта от нея. Но, мисля си, че няма такъв идеален вариант в живота. Прощаваме за неща, които са ни разтърсили и със силата на духа, с любовта в душата си не казваме . Ако пък след това можем да кажем и усмихнато , значи сме една стъпка напред в любовта. И двете гледни точки са верни май. Нещата винаги имат две страни, ей така нарочно, за наше изпитание:).
Благодаря ти, че се спря до мрачното ми стихотворение! |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 867
ХуЛитери: 1
Всичко: 868
Онлайн сега:
