автор: Zvon

Тези дни разтворих старато си журналиситческо тефтерче със записки от Латинска Америка. 23-та страница започва с едно изблeдняващо, но все още дъхащо на Арманяк петънце.
"4.32 часа сутринта, влака Лима-Уанкайо, гара Сан Бартоломе. “Кока! Кока!
Кока!” - буди ме подвикване от перона и меланхоличният бандонеон на началник гарата. На коленете ми лежи томче на Вайехо (същият, който искаше и успя да умре в един тъжен парижски четвърък), а на масичката преполвена бутилка Арменяк. Книжката е от вагон-библиотека, а бутилката от вагон-ресторанта. Отварям прозореца - индианец, облечен в традиционно тъмносиньо пончоне, продава не тъмнокафявата напитка кока-кола, а предлага свежозелени листа от растението кока. Колебая се. Това не е ли дрога? Няма ли да попадна под ударите на закона, ако си купя? За какво служат, сеньор?” - питам аз. “Против болестта пуна.” - пояснява индианецът. “Сдъвквате ги и ги държите на топче в някое ъгълче на устата - така няма да имате проблеми с голямата височина. Това се прави тук от хилядолетия.” Купувам си едно пликче - издигането винаги е водило до главозамайване. Железният път се изкачва над 4000 м., един шедьовър от зиг-заги - 18 обръщателни триъгълника, 65 тунела и 67 железопътни моста. При гара Галера достига рекордните до скоро 4818 m, при това без помощта на зъбчата шина! "Където стъпва планински козел, от там може да мине и железница" - казваше Henry Meiggs, кралят на зиг-зага, един от най-сигурните начини да изкачите върховете."

Затварям тефтерчето. Навярно ще ме запитате кой Henry Meiggs? Още не съм писал за него, но горещо ви препоръчвам влака Лима-Уанкайо - вагон-библиотеката му е изключително богата - от трактати по мирмекология до избраните съчинения на Андрей Гуляшки, в превод на испански от моя приятел Никола Инджов. Инджов преброди Латинска Америка и никога не усети пристъпи на пуна, дори и в България. Бе един от най-добрите шахматисти сред нашите поети и преводачи. При гостуването на Керес в България игра с него и направи реми. Тогава Керес му разказал следната история. В една от шахматните си партии с Керес Тал, в типичния си стил, пожертвал топ, уверен в успеха на своята комбинация. Керес дълго мислел над дъската, свалил сакото си и след това успял да отбие атаката на Тал, даже спечелил партията. След края на играта Тал казал на своя съперник: "Паул Петрович, аз добре пресметнах всички варианти, но не не отчетох, че в най-критичния момент ще свалиш сакото си."

Ако носиш сако, винаги имаш един спасителен ход. Саката на Буш-младши са въленени, специална направа от фабриката за пиана Бехщайн. Сегашната им продукция лекичко отстъпва на довоенната. Въпреки всички превратности на съдбата фабриката и до днес пази тайната на филца, с който покриват чукчетата на клавишите. Знайно е, че чукчетата са главната съставка в звуковия и тембърен триъгълник на рояла - дека, струна, чукче. Филцът за чукчетата на роялите Бехщайн се изработва от овча вълна. Секретът е в добавката притуряна към храната на овцете, давана им в строго определени пропорции и разписание, зависещо дори от лунните цикли. Филцът, изработен от тази вълна дарява звука на роялите "Бехщайн" с неповторимост - отопля го като мляко, окръгля го като въздушен балон. А платът от нея прави саката с марка "Бехщайн" удобни за сваляне в напрегнати моменти.

В самия край на Втората световна война американската авиация безпощадно унищожава фабриката Бехщайн, запалвайки всичките й складове с продукция. Почти сигурно е, че бомбардировката е специално заръчана от амерканския им конкурент Стейнуй. Апропо, знаете ли, че пианото на Кодолиза Райс е кабинетен Стейнуй с огледало за обратно виждане.