автор: mamasha

Ще се завърнеш ли,
когато есента
застели
в парка
пейките със злато
и хладен вятър
във нощта
поръси със сълзите
тревата?

Ще се завърнеш ли?
Че
дните ми отминаха,
изстинали
съвсем от самота.
Понякога на спомените
от камината
полъхва ми
забравена отдавна
топлина.

Ще се завърнеш ли...
Ще сгреем с тебе пак
ръцете си,
без обич
тъй премръзнали...

Небето бавно
се намята с мрак.
Студено е.
Душата зъзне...