автор: Pobeditel

Пристъпваш неземно красива
в сребристо-лунната нощ.
Танцуваш за мене щастлива,
знаеш, че съвсем не съм лош.

Потъваме в буйна наслада
под воал от трептящи звезди.
Светлата обич ни е награда
за вярата в лазурни мечти.

Сляхме нежно душите си
със най-чистия плам.
Пожелахме с очите си
сиянието на любовния храм.

За този миг живяхме,
в дълбоко чувство споделен.
За него силно копняхме,
той от Бог ни е отреден.

За нас денят е различен,
по-цветен от майска дъга.
Животът ни с теб заприлича
на букет ароматни цветя.