автор: smile1

Събудих се от твоята целувка,
клепачите ми,сънени погали.
Сънувам ли я,
топлата милувка?
Не може да е сън-
едва ли!
А слънцето намига зад стъклото:
"Като деца сте!
Как не ви е срам!?
Ставайте,веднага от леглото!
Ще се скрия,
топлината,няма да ви дам!"
Усмивките ни греят закачливи,
тя е тук-
във нашите сърца!
Като във сейф я пазиме ревниво-
нашата си,нежна топлина!