автор: seso-sms-o

/1981/

Започнахте със вино и със слово.
Говорехте високо. И забихте
една кръстачка с думата:”Да бъде!”.

И после всичко беше просто.

Будилникът със мах разсичал
възлите, с които
децата
ви привързвали в съня си.
И идвахте възторжени при мене .
за да сковете маса, скеле да сглобите…

Сега съм толкова високо –
че вече разговарям като равен.
/И само нощем ми е тъжно/.

Една солена капка спастрям –
отвес
към топлите ви длани.