автор: miglena

Тази нощ
Дон Кихот
не заспа...

Дулцинея любима,
объркваш ме...
Бленувах те.
Написаха история.
Красива.
Но измислена.
А истината ли?...
Чуй я сега:

В нозете ти съм.
Като пред първата си жена.
Момче, опознаващо жарта на плътта.
Хлапак, вкусващ нектара на страстта.
От невинност почти онемял...
Твоето дете съм,
Дулцинея,
любима!

В ръцете ти съм.
Като във индийски храм.
Телата ни преплетени се изпаряват.
От кръвта нахапаните устни оживяват.
Струните на цитрата опънати.
До писък. Скъсаха ли се?
Не чух, оглушал.
Твой стон съм,
Дулцинея,
любима!

В теб съм.
Несънувано. Небленувано.
Не вярвах, но ето: тази нощ си възможна.
Не те докосвам, ТИ СИ езичето на докосването.
Не те целувам, ТИ СИ ябълковата целувка.
Небитието е оживяло демонично.
Словата ни в плът до плът се...
анихилираха. Взривоносно.
Моя плът си,
Дулцинея,
любима!

В ръцете ми си.
Ухание на горска самодива.
Борови иглички. Боцкащи светкавици пълзят.
Потръпваща змийска извивка. Козина на пума.
Вулканична оранжевост. Мъглявини..
Спри ме!!! Ще те задуша...
А прегръдката ми така
би те погълнала...
Мой живот си,
Дулцинея,
любима!

Това не е история.
И не е измисллица.
Тази нощ
Дулцинея
бе моя!!!

Не на сън...