/поемка/
от времето на соц-а
На колегите - строители!
Пясъци бозави,
слюдени, кремъчни -
скалноотломъчни,
отнейде донесени, –
пясъци сипкави,
спрели се в ниското,
залезно-розови,
изгревно-рисови!
Тръпни булдозери
върло ги рият,
бетонени стволове
ги вграждат в кушия.
Хората с каските,
с дланите, силните –
на око ги премерват,
и под мустак се усмихват.
Пърхат в гърдите им
птици от дюните,
а по плещите им
хукнал е дунавец.
Знаят, те, смуглите,
всичко за пясъка –
как го щурмуваха –
делнични, празнични,
как го зачетоха
с притчата - старата,
как му се врекоха
да я преправят:
„Градеж върху пясък –
казваха – сторваш -
ако си брястов,
ако се бориш,
ако изтрайваш
на вихъра леден,
срутващ се съсък
ако сетиш навреме;
ако нехаеш
за зноя изгарящ,
спреш ли водата,
нахлула в кофража;
и – ако бързаш! –
цимента не чака:
или да си първи,
или – в ракитака!”…
Вярваха. Казаха.
Дръзки и истински.
И излязоха наглава
с пясъка сипнал се.
Ей ги по скелите,
в небе арматурено,
край оксижените,
по кея на Дунава.
Радват се – скоро
заводът ще стане.
С очите си орлови
Го виждат наяве –
с пристана, гарата,
с фонтана пред стола,
с плаж (за слънчасване),
и зимен - (за моржове),
с кораби, шетащи
по общата граница
на две земи щедри,
на работливи две нации…
В разнежване кратко –
са всъщност мечтатели,
за полет икаровци,
исконни и млади;
и пишат по пясъка
със заврънкулки
имена на децата си
и на бъдещи булки…
И ти чуваш как пясъчник
отмерва им с времето:
Делото – тяхното –
да бъде
поема!
1982г.
Българо-румънски завод, Русе