Като лист от коприва
парва ме утрото,
кихва в лицето ми
и се надсмива..
На тънката дрешка -
надежда за лято,
на късната обич
с бяло в косата..
Помнят поляните
петите ми боси,
помни сърцето ми
копривите росни..
Скреж разпилява
свежият ден.
Китка коприва
въздиша до мен.
23.11.2008