автор: liulina

Със ледената си ръка докосва,
дъхът и заледява топли устни,
със белотата си тя хора омагьосва,
а снежните и дюни са безмилостни,
щом звъннат ледени висулки нощем,
със балната си рокля тя пристъпва,
шлейф я следва като път по петите,
а по него всичко живо меко стъпва,
крие под полата си от погледи живота,
крие живораждащи зрънца на топло,
взорът и студен запомня се без охота,
замръзнали дървета простенват с вопъл,
снежинки пеят в нощта на маскен бала
а кралицата на снеговете,както винаги е бяла!