/от времето на соца/
...Те това е. Двайсетина бараки.
И редом до тях – столова.
Храната редовно я карат. Във баки.
А някои си носят в торба.
От 6 до към 8 тук има
тревога с отличен финал.
А после – до обед – е тихо.
Вратите са без катинар.
А това е за всички фургона –
претендиращ за лукс и уют –
с вестници, шах, тон-колони…
Най-важното – влизаш събут!
А работа – както навсякъде –
с железа, със цимент, със калай…
Оставаш ли?! Грабвай лопатите.
Че то, приказка, има ли край.