автор: seso-sms-o

/от времето на соца/

Отвън не може да обхване окото ти
тоя цех от стъкло, от бетон и метал.
Вътре пък – лесно изгубваш посоките,
сякаш си влязъл на някакъв бал.

Чуваш алегро на шмиргелни дискове,
валсът на сто бормашини звучи,
фрези припяват почти клавесинно,
метрономът на една гилотина ехти.

Електроженни конфети край тебе се сипят –
припомнят, че тук се танцува докрай.
Окото, слухът ти – ще се наситят.
Сърцето ще каже:”Най-лудият рай!”.

/1981г. КТМ - Русе
П.п. Трябваше да се работи на нац. обект, за да получиш жителство!/