автор: Pobeditel

Изпълнен с вълшебство небесен миг.
Обич моя, искра от щастие засияла,
отекваш в душата като радостен вик.
Ти си ярка звезда за мене изгряла.

Заслушани в космически ритъм тих,
следваме вечния зов на сърцата.
Докосваме се чрез божествен стих,
свидетели са слънцето и луната.

С любовта си аз идвам при тебе,
по светла дъга, натежала от чувство,
искам да ти отдам всичко от себе,
съвсем истински, без никакво лустро.

Да се слеем както брега и вълната,
да се извисим като две волни птици
в слънчевите простори на свободата,
със пламнали от възторга зеници.

От вечност родени белоцветни мечти
се срещат в светилището на любовта.
Отварят се небесните райски врати,
блести празнична заря във нощта.

музика