автор: lira

Не ме разплаквай. Помня го плача.
И се зарекох вече да не плача.
Не я измисляй дългата луна,
не ми припомняй нощите-палачи.

Не ме събуждай. Искам да съм сън,
във който е възможно да се случа.
Ще бъда камък, гларус, летен гръм
или муцунка на бездомно куче.

Не ми разказвай нищо за страха.
Очите му са кръгли и зелени.
Кармична е внезапната река,
която ти донесе точно мене.

Недей, не тръгвай! Котки и цветя
на прага мъркат. И е рано още.
Не си измисляй нова самота,
докато мога да ти бъда остров.