автор: Zvon

- Поповски?
Басов глас с явна модулация на преднамерена и школувана грубост ме откъсва от изчисленията. Тъкмо завършвах пресмятането на един Ритеров разрез. Бяха двама. Набити, широкоплещести, с лъснати до блясък обувки.
Единият с вид на фрустрирано шипманзе, което току що беше прекратило да замеря околните с лайната си. На другия му личеше, че системно злоупотребява с Богомил Райновите четива за Емил Боев.
- Моля, последвайте ни! - без минимална следа от вибрато нареди шимпанзето.
Долу ни чакаше черна Волга. С включен двигател и сини перденца на задното стъкло. Управляваше я друго шимпанзе. Потегли с мръсна газ. Мълчахме. Боев запуши. Когато гасеше фаса си, Волгата почитателно намали скорост и премина покрай мавзолея. След това свърна по Московска и влезе в двора на Партийния дом. Нямах време да се огледам.
- Следвайте ни! - нареди шимпанзето.
Пътят ни мина през дълги коридори, застлани с мълчаливи червени килими. На третия етаж ни посрещна мъж. Костюмът му бе досущ същия като на другите двама. Очевидно бе, че ги шиеха в ДИП "Осми март". Познавах добре конфекцията на тази шивашка фабрика - проектирал съм комина й. Шимпанзето и Боев си тръгнаха. От новия ухаеше на мастило "Пеликан" и шведска оръжейна смазка. Въведе ме в огромна чакалня, която по размери ми напомняше за гара Кричим - проектирал съм бюфета й. Отпуснах се в едно кресло, все още недоумяваш какво се е случило. Дали някоя носеща греда, проектирана от мен, е престанала да бъде достатъчно носеща? Не остана време да гадая.
- Другарят Луканов ви очаква! - глас на зряла секретарка с добре поддържани мустаци и очи на перуанска пума, прекъсна тревожните ми мисли.
- Заповядайте, Поповски! - здрависа ме Луканов. До този момент го бях виждал само от страниците на "Работническо дело" и телевизионните репортажи.
- Будем делови и да преминем немедлено към същината, др. Поповски! Навярно се чудите защо сме ви позвали. Вие, др. Поповски, сте избран за една ответствена задача (забелязах, че Андрей Карлович, често изрусяваше речта си). Както навярно сте ознакомен, др. Поповски, американският империализъм се сдоби с нови крилати ракети "Пършинг". Същите имат, според данни на съветските другари, достатъчна точност, тъй щото да ударят по отделно избрана сграда, например по мавзолей номер едно на Републиката - мавзолеят на другаря Георги Димитров. Давам ви неслучайно този пример. По данни на нашето разузнаване 76-та американска ракетна бригада, дислоцирана в Регенсбург, е програмирала два носителя за тази грозна цел. Поради туй, на вчерашното заседание на Политбюро бе взето решение за допълнително укрепване сградата на мавзолея. Честта да го изпълните е отредена на вас! Честно казано, др. Поповски, аз съм чуть-чуть смутен от вашата младост. Но препоръките за вас от проф. Козарев, проф. Върбанов, гросмайстор Пъдевски и ротния ви старшина от Мусачево Варадинов са повече от блестящи. Надявам се скоро да съберете нужната смелост и да кандидатствате за член Партията. Възможно е дори да станете направо член на ЦК.
Тук Луканов замълча и закрачи из кабинета си. От улицата се дочуваше приглушено поддрънкване на трамвай. Навярно бе номер 3.
- Запушете, Поповски! - Луканов се бе върнал и ми подаваше кутия папироси "Херцеговина фльор".
Припалих. Разнесе се аромат на първокачествен тютюн, който преди да се превърне в папироса, бе прекарал цяло лято като влюбен студент-астроном - в мечтателно съзерцаване на приятно окръглените звезди.
- И така, др. Поповски! От днес сте в разпореждане на 12-ти спец отдел. Ще работите в подвала на самия мавзолей, гдето сме ви оборудвали кабинет с всички нужни пособия. В момента мумията на др. Димитров е на планов ремонт в Пном Пен. Мавзолеят е затворен за посетители. На ваше разпореждане преминава 6-та гвардейска рота, както и нар. артист др. Стефан Гецов, който в случай, че се получат неполадки с мумията, ще я замества до второ нареждане. Той сейчас обитает мавзалей. Закваската му е такава, Станиславско-Масалитиновска, един вид се вживява в бъдещата си роля. Не се прибирал у дома си повече от седмица и е успял да ликвидира доста от спиртните припаси на 12-ти спецотдел. В чертожната дейност ще ви помага капитан Клавдия - тя скоро окончи с отличие МГУ.
В този момент вратата на кабинета се отвори и със стегната стъпка, изкусително поклащайки дългитите си като пешечен ендшпил бедра, влезе капитан Клавдия. Неотразима жена! Пристегнатите й коси черни като катран, приятно контрастираха с блестящите й сърмените пагони на майор от ДС. Невидими тактонични сили бяха издигнали две прелестни възвишения, които напираха да разкъсат сатенената й куртка. Под лявото едва се крепеше орденска лентичка. Успях с един поглед да разбера, че тя е кавелер и на моите медали - "Златен медал за отличен успех и примерно поведение" от френската гимназия и медал "30 години от победата над фашизма". Смутено поех ръката й. Сякаш здрависвах звездна персийска нощ, готова да погълне в нежните си пазви Али Баба и колкото е нужно разбойници. Дланта й бе приятно топла, издаваща склоннст към внезапна изневяра. Мамеща нега преливаше от изкусителните извивки на тялото й. Сигурен бях, че тази жена може да изневери на кой да е мъж, но никога на Органите. Да, капитан Клавдия бе чистата квитесенция на овладяната страст.
Пропускам досадните подробности по настаняването и работата си в мавзолея. Досещате се, че подписах декларация да не разгласявам данни за градежа му и начините, чрез които го укрепих противоракетно. Наистина, той вече не съществува, но честта задължава да се мълчи. Ще ви кажа само, че за цял живот запомних последната празнична нощ в мавзолея. Заслужен празник след достойно и добре свършена работа! Бяхме аз, капитан Клавдия, нар. артист Стефан Гецов и юнаците от гвардейската рота. Апропо, истински богатири. До един първоразрядници в шаха и всички с татуировки на мавзолея върху юнашките си бицепси. Ракията и виното бяха Евксиноградски, а мезетата специална доставка. Имаше и риба камбала, набавена за случая от Хелзинки с извънреден полет на правителствения Ту 154. Пяхме, рецитирахме, после съм потънал в безпаметно блаженство. Помня само, че сутринта се събудих в ложето на Вожда и Учителя. Как бях попаднал там не помня. Тялото ми бе морно, ухаеше на Клавдиния парфюм - Отдел 6 на Шанел, а върху бицепса ми аленееше прясно татуиран мавзолей.