автор: dona

по средата на спектакъла
когато виното заменя водката
и в червеното затишие
завесите потрепват във излишност

свободните места до мен
са от ляво и от дясно
наоколо е шумно и уютно
а атмосферата сгъстява въздуха

спектаклите не са за мен

мога единствено да ръкопляскам
и в ролята си на статист
да вдигам чашата
за поредната наздравица

после чакам утрото
да затихнат стъпките
и на ум пресмятам редовете
които са отминали в тихото

не ми отива главна роля
а второстепенните вече са заети