автор: thebigplucky

Познах стъпките ти, в гръб, сред множество други,
полека пристъпи и спря.
Лудо се сблъскаха, и мисли, и чувства,
като след вихър се разпиляха.

Да се обърна, не посмях, обхвана ме страх -
дали и с теб не се припознахме.
Ново начало ли си?! Или съдба?!
Беше тъй близо,.. усещах дъха ти...

И се размазаха боите върху палитрата.
И се обърка всичко в щрихите на картината...
Слънце, зад прозореца, есенно се усмихна,
пердето придърпа,
пастелно стопли килима от листи.

На лято, циганско, замириса...
с аромат на развълнуван кашмир.
Две ръце очите ми закриха и очакване споделиха.
Затворих ги.
Нещо нереално истинско в гърдите ми се разливаше,
обърка ритъма,.. притихна...

И престанах да гадая,
на мига застинал се отдадох.
За малко да е,.. но да е щастие...
Картината, уловила опиталото се да избяга, с нас остана.
Любовта мълчаливо засъбира разпиляното...