ХуЛите » произведение "Безкрайните полета на мига..."

» Начало

» Ориентир

· Правила

· Указания

· Сдружение ХуЛите

· Издателство ХуЛите

» ХуЛи

· Изпрати ХуЛа

· ХуЛитека

· Архив на ХуЛи

- всички текстове

· Екипът си хареса

· Без коментар

· Потърси ХуЛа

» ХуЛитери

· Твоят профил

· Лични бележки

» Още Хубости

· ХуЛименти

· Електронни книги

· Видео ХуЛи

· Фото ХуЛи

· Речници

· Стъкмистика

» ПоХвали ни

· Наши бутони

· Реклама

» НаХуЛи ни

» Форумни ХуЛички

» RSS обмяна

дарения по сметка

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:

Нов: StudioSD

Днес: 0

Вчера: 1

Общо: 14144

Онлайн са:

Анонимни: 593

ХуЛитери: 3

Всичко: 596

Онлайн сега:
:: Mitko19
:: pinkmousy

:: Markoni55

» още статистика

««

Април 2024

»»

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

[ добави събитие ]

Публикуващи администратори:

aurora

alfa_c

viatarna

Valka

anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:

hixxtam

BlackCat

nikikomedvenska

kamik

Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:

Administrator

С благодарност към нашите бивши колеги:

mmm

Angela

railleuse

Amphibia

fikov

nikoi

Безкрайните полета на мига...

автор: lira

Безкрайните полета на мига,
в които нас ни няма и не помним
какво ще бъдем утре, а сега
метличини ни скриват хоризонта.

Безбрежните морета на смеха –
вълни от леопардови въздишки.
Ще бъдем ли? Били ли сме? Кога?
И докога ще помним само нищото.

Отвъдните дантели на плача
красиво и сребристо се разстилат.
Живея в тази тясна пещера.
Щастливо. И достатъчно за прилеп.

Публикувано от valka на 18.11.2008 @ 18:16:27

рекламирай този текст на първа страница

» Повече за
Поезия

» Материали от
lira

Средна оценка: 5
Оценки: 1

Отдели време и гласувай за текста.
Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Отпечати текста

24.04.2024 год. / 00:33:29 часа

добави твой текст

"Безкрайните полета на мига..." | Вход | 6 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия

Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Безкрайните полета на мига...
от roza1 на 19.11.2008 @ 09:56:47
(Профил | Изпрати бележка)

Били сме, да!
когато леопардите не хапеха
когато по дантели от цветя
подскачахме- деца,
незнаейщи въздишки на умора,
когато бяхме малки
и повече от днес щастливи хора.

поздрави!:)

Re: Безкрайните полета на мига...
от LiRa на 19.11.2008 @ 15:25:55
(Профил | Изпрати бележка)

Радвам се, че ти хареса, Роза! Здравей! :)

]

Re: Безкрайните полета на мига...
от galina (diana610@abv.bg) на 19.11.2008 @ 09:33:31
(Профил | Изпрати бележка) http://galina10.blog.bg

Ами и да си прилеп си има предимството.Можеш да си висиш с главата надолу и да се чудиш на света защо е толкова обратен.Забавно си е.
Хареса ми!
Поздрави!

Re: Безкрайните полета на мига...
от LiRa на 19.11.2008 @ 15:28:07
(Профил | Изпрати бележка)

Хич не е лошо, съгласна съм. Просто друга гледна точка. За забавното, забавно си е. За забравените неща ми е думата. Радвам се, че ти хареса. Здравей! :)

]

Re: Безкрайните полета на мига...
от vanya777 на 19.11.2008 @ 07:41:28
(Профил | Изпрати бележка)

Денят ми започва с тази красота! Благодаря ти Лира!

Re: Безкрайните полета на мига...
от LiRa на 19.11.2008 @ 15:29:09
(Профил | Изпрати бележка)

Важното е и да е продължил красиво. Благодаря ти! Здравей! :)

]

Re: Безкрайните полета на мига...
от Liulina на 18.11.2008 @ 21:32:55
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/

среднощна птица
със силен слух
направи твърдото на пух
и нежно като дантела
погали моята мисла спрела ;)!

Re: Безкрайните полета на мига...
от LiRa на 19.11.2008 @ 15:30:45
(Профил | Изпрати бележка)

Миии... много нещо не схванах, но сигурно е поздрав, тъй че здравей и ти, Люлина! :))

]

Re: Безкрайните полета на мига...
от sineva на 18.11.2008 @ 19:19:10
(Профил | Изпрати бележка)

Здравей Лиричке!

И този миг
безкраен когато
в ръцете си
ние задържим
и утрото
със синева
ни буди
небето
ни прегръща
с метличинков цвят
опрашен от
пролетен дъжд
и преминаваме
по белия път
под дъгата -
тогава плача ще
подарим
на вятъра
ще излезнем от
тясното на пещерата
и ще пуснем
светлина
на прилепа

Много оригинално и красиво стихо!
Поздравявам те!:)))

Re: Безкрайните полета на мига...
от LiRa на 19.11.2008 @ 15:34:16
(Профил | Изпрати бележка)

Ние хубаво, че ще излезем от пещерата, ама горкичкият прилеп сигурно няма да е във възторг, ако му пуснем светлина. Не е направен да приема такива работи. Благодаря за коментара. Здравей!:)

]

Re: Безкрайните полета на мига...
от sineva на 19.11.2008 @ 21:27:21
(Профил | Изпрати бележка)

Ами нали точно за това ще пуснем светлината...защото в тъмното може да те нарани...той си е във свои води там...
Здравей!:)

]

Re: Безкрайните полета на мига...
от regina на 19.11.2008 @ 11:48:40
(Профил | Изпрати бележка)

тази твоя пещера силно ми напомня Теорията за познанието на Платон, със съответното художествено, и лично твое мнение по въпроса!
аплодирам!

Re: Безкрайните полета на мига...
от LiRa на 19.11.2008 @ 15:43:06
(Профил | Изпрати бележка)

В пещерата на главата ми има най-вече идеалистични представи за устройството на работите. Интересно си го видяла! Ех, Регина, много е важно да те прочитат и разчитат интелигентно, нали? Не само в поезията. Благодаря ти! Здравей!:)

]

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите

Сродни връзки

Рейтинг за текст

Опции

Р е к л а м а