автор: jantreya

Заспа гората.
Свърши карнавала-
блестяща вакханалия от злато.
Одежди златни още се въргалят,
в нозете и,
затрупали земята.

Замлъкнаха оркестрите от птици,
сред стволовете,
царствено стаени.
Заплитам поглед в гъстата матрица
на клоните,
протегнати към мене.
Тъче мъглата сребърни воали
и тънък студ
усмивката ми пърли.
Жадувам слънцето да ме погали,
но само вятър
срещу мене хвърля
остатъци от цвят и романтизъм.
Препъва ме с
прегръдката си влажна.
Дъждовни броеници се нанизват
по стръкчета,
изпръхнали от жажда.
Дъхът ми се превръща в бяла пара,
копнееща
да изкристализира.
Усеща се дъхът горчив на старост.
Гората спи,
а нещо в мен умира.