 |  Посрещни ме, Море,
разлюляно от страст и от жажда.
Аз дойдох.
Аз съм тук.
Ето, вече стоя на брега.
Аз те искам, Море.
Съблечи ме.
Не питай.
Не чакай.
Захвърли в най-дълбокото -
моя свян,
моя смут,
моя страх...
Приласкай ме, Море.
Влей във мен непозната наслада.
Научи ме да любя.
Научи ме -
да искам,
да знам...
Подарявам ти себе си цялата,
моята младост.
Ти ми дай само едно.
Ти ми дай
любовта.
Публикувано от alfa_c на 18.11.2008 @ 11:41:11
| Сродни връзки» Повече за
Поезия
» Материали от
voda
Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Научи ме..." | Вход | 11 коментара (25 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Научи ме...
от roza1 на 18.11.2008 @ 11:51:49
(Профил | Изпрати бележка) | Море от любов си открила.
Не е нужно да го молиш, мила!
ще бъде прилив, след това
ще си обичана жена!
поздрави!:) |
Re: Научи ме...
от voda на 18.11.2008 @ 21:05:13
(Профил | Изпрати бележка) | Облъхна ме аромат на Роза.
Благодаря ти! |
]
Re: Научи ме...
от anelim на 18.11.2008 @ 11:50:53
(Профил | Изпрати бележка) | | О, Voda, всеотдайна както винаги! Морето може да приласкава, да гали, да обсипва с любов, но и да бъде прекалено непредвидимо. Непредсказуемото пак те зове... Стиховете ти винаги са наслада и размисъл... Поздрави! |
Re: Научи ме...
от voda на 18.11.2008 @ 21:14:22
(Профил | Изпрати бележка) | "...наслада и размисъл" - висока оценка, Анелим.
Непредвидима съм и обичам непредсказуемото...
Толкова си точна и щедра!
Благодаря! :))) |
]
Re: Научи ме...
от Pobeditel на 18.11.2008 @ 11:49:12
(Профил | Изпрати бележка) | Невероятно силен стих, написан с огромно чувство на всеотдайност и обич!
Много красиво потапяне в морето на любовта!
Поздравления, Ели! :)))
|
Re: Научи ме...
от voda на 18.11.2008 @ 20:17:56
(Профил | Изпрати бележка) | "Красиво потапяне" -
Любовта може да бъде само и единствено красива, Победителю.
Твоите стихове го доказват ...
Всеотдайна съм. Но и отлитам "без сбогом" - при първото съмнение...
Твоето присъствие ме ласкае по особен начин, Победителю.
Благодаря ти - с пожелание за нов вдъхновен стих. :)))
|
]
Re: Научи ме...
от zinka на 19.11.2008 @ 04:03:27
(Профил | Изпрати бележка) | ...
Подарявам ти себе си цялата
моята младост
Искам само едно .
Искам само
голяма любов
Браво , ВОда !
Както винаго !!!
:)
Поздрави ! |
Re: Научи ме...
от voda на 19.11.2008 @ 05:50:33
(Профил | Изпрати бележка) | Хубава редакция, Зинка.
Благодаря!
Имай най-свежото утро днес :))) |
]
Re: Научи ме...
от fortemotore на 19.11.2008 @ 01:33:19
(Профил | Изпрати бележка) | Водинка,поздрав за решителността и дотовността!:)
Хареса ми смело е!:) |
Re: Научи ме...
от voda на 19.11.2008 @ 03:47:13
(Профил | Изпрати бележка) | Влюбването е риск.
Къде - без смелост?
Поздрави! |
]
Re: Научи ме...
от fortemotore на 20.11.2008 @ 00:43:13
(Профил | Изпрати бележка) | | Тук си права,хъмм,хубав риск.:) |
]
Re: Научи ме...
от voda на 18.11.2008 @ 21:25:30
(Профил | Изпрати бележка) | Превъзнасяш ме. Лю.
Дано да е така.
И нека е вдъхновен денят ти! :) |
]
]
Re: Научи ме...
от LATINKA-ZLATNA на 18.11.2008 @ 18:55:20
(Профил | Изпрати бележка) | "Ти ми дай само едно.
Ти ми дай
любовта."
А защо си мисля, че Любовта си ти?
Хареса ми, Вода! |
Re: Научи ме...
от voda на 18.11.2008 @ 21:20:10
(Профил | Изпрати бележка) | Любов при любов отива, Златна.
И ти го знаеш...
Благодаря ти, нежна и обичлива! :) |
]
Re: Научи ме...
от mamasha на 18.11.2008 @ 18:16:58
(Профил | Изпрати бележка) | Прекрасен е, Водичке, този поклон пред морето!!!!!!!!! И кой каквото иска да пише и търси някакви асоциации, това си е т в о я т, с а м о т в о я т разговор с него.
Поздрави от мен, от Бургас и от вечната и неповторима безбрежност, наречена море!!! |
Re: Научи ме...
от voda на 18.11.2008 @ 21:29:30
(Профил | Изпрати бележка) | Почувствах волността на душта ти, Мамаша.
Морето е в теб!
И твоето присъствие ме вдъхнови.
Поздрави на Морето и на морския град! :) |
]
Re: Научи ме...
от smart на 18.11.2008 @ 13:02:34
(Профил | Изпрати бележка) | твоето стихо много ми напомня на "Момчето, което говори с морето" на Недялко Йорданов, както и на това тук
Валери Петров
Сбогуване с морето
Сбогом, мое море, сбогом, мое море!
Още топло е, още е лято,
но от час там над нас се върти, без да спре,
вече първото щърково ято.
То се сбира, разрежда, дълго се вий
на различни въздушни етажи.
Сбогом, мое море! Дойде време и ний
да събираме вече багажи.
А пък колко обичам те: нейде встрани,
не летовищно - диво и степно,
мое синьо море от детинските дни
до задъхване великолепно:
със чаршафа опънат, с дома от камъш,
със заритите в пясъка котви,
със варела ръждясал, със младия мъж,
който риба на спиртника готви,
и с момичето русо, което лежи
или иде във весела блуза
и вода във кесийка от найлон държи
като жива прозрачна медуза.
Сбогом, мое море! Не е весел тоз час.
Даже просто ми иде да плача.
Този мъж не съм аз, този мъж не съм аз -
аз съм само зад тях минувача!
Боже мой, боже мой! Сбогом, мое море!
Дни, години - какво ни остава?
Както твоята пяна във шепата мре,
чезнат зависти, страсти и слава.
И защо ни са те? Своя земен живот
ний тъй бързо хабим в суетене.
Дъх на сол, водорасли, черупки и йод,
влей от свойто спокойствие в мене!
Стига този ламтеж! Не съм вече момче
и в часовника вечен на Хронос
твоят пясък, море, все по-бързо тече
от добрия във лошия конус.
А пред тебе какво е животът ни? Миг.
Тъкмо почнал, и ей го, изтече.
И не сбогом е туй, а панически вик
и какво, че познат е той вече,
че безброй преди мен в своя път един ден
са изплаквали винаги тая
своя жажда и скръб през простора зелен,
виолетов и син до безкрая!
Ти, което си люлка на всеки живот,
на сновенето наше нестройно,
дай ми - вечно подвижно - нелюшкащ се под,
върху който да стъпя спокойно!
Отучи ме от нервност! Стори ме ти цял!
Дай ми мъдрост и трезвост, и верност!
Стига вън съм блестял, стига вътре звънтял
като хвърлен на плажа ти термос.
Укрепи ме, море, укроти ме, море,
над пространство и време разлято!
На въздушни етажи кръжи, без да спре,
вече първото щърково ято
и в мъглата - уу-уу! - като горестен зов
се дочува на кораби воя...
Сбогом, мое море! Сбогом, моя любов!
Сбогом, вечност жадувана моя!
|
Re: Научи ме...
от smart на 18.11.2008 @ 13:02:29
(Профил | Изпрати бележка) | твоето стихо много ми напомня на "Момчето, което говори с морето" на Недялко Йорданов, както и на това тук
Валери Петров
Сбогуване с морето
Сбогом, мое море, сбогом, мое море!
Още топло е, още е лято,
но от час там над нас се върти, без да спре,
вече първото щърково ято.
То се сбира, разрежда, дълго се вий
на различни въздушни етажи.
Сбогом, мое море! Дойде време и ний
да събираме вече багажи.
А пък колко обичам те: нейде встрани,
не летовищно - диво и степно,
мое синьо море от детинските дни
до задъхване великолепно:
със чаршафа опънат, с дома от камъш,
със заритите в пясъка котви,
със варела ръждясал, със младия мъж,
който риба на спиртника готви,
и с момичето русо, което лежи
или иде във весела блуза
и вода във кесийка от найлон държи
като жива прозрачна медуза.
Сбогом, мое море! Не е весел тоз час.
Даже просто ми иде да плача.
Този мъж не съм аз, този мъж не съм аз -
аз съм само зад тях минувача!
Боже мой, боже мой! Сбогом, мое море!
Дни, години - какво ни остава?
Както твоята пяна във шепата мре,
чезнат зависти, страсти и слава.
И защо ни са те? Своя земен живот
ний тъй бързо хабим в суетене.
Дъх на сол, водорасли, черупки и йод,
влей от свойто спокойствие в мене!
Стига този ламтеж! Не съм вече момче
и в часовника вечен на Хронос
твоят пясък, море, все по-бързо тече
от добрия във лошия конус.
А пред тебе какво е животът ни? Миг.
Тъкмо почнал, и ей го, изтече.
И не сбогом е туй, а панически вик
и какво, че познат е той вече,
че безброй преди мен в своя път един ден
са изплаквали винаги тая
своя жажда и скръб през простора зелен,
виолетов и син до безкрая!
Ти, което си люлка на всеки живот,
на сновенето наше нестройно,
дай ми - вечно подвижно - нелюшкащ се под,
върху който да стъпя спокойно!
Отучи ме от нервност! Стори ме ти цял!
Дай ми мъдрост и трезвост, и верност!
Стига вън съм блестял, стига вътре звънтял
като хвърлен на плажа ти термос.
Укрепи ме, море, укроти ме, море,
над пространство и време разлято!
На въздушни етажи кръжи, без да спре,
вече първото щърково ято
и в мъглата - уу-уу! - като горестен зов
се дочува на кораби воя...
Сбогом, мое море! Сбогом, моя любов!
Сбогом, вечност жадувана моя!
|
Re: Научи ме...
от voda на 18.11.2008 @ 21:46:20
(Профил | Изпрати бележка) | Поаскана съм, Смарт!
Моя стих - до тези глеми имена!
Това е признание.
И пак благодаря.
Поздрави! :) |
]
Re: Научи ме...
от sineva на 18.11.2008 @ 12:47:09
(Профил | Изпрати бележка) | Чу твоята молитва
Посейдон...
Повика Нереидите...
От даровете на
морето
изтъкаха монограм -
Любов
и пратиха по белите
коне
на вълните ...
Само
за
теб
Пак си прекрасна Ели!
Прегръдка!:))) |
Re: Научи ме...
от voda на 18.11.2008 @ 21:49:44
(Профил | Изпрати бележка) | Вълшебен подарък - "Монограм - Любов"!
И само твоето щедро сърце може да го направи.
С много обич ти благодаря, Синева. :) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 655
ХуЛитери: 7
Всичко: 662
Онлайн сега:
