автор: sineva

Дали Мелтеми*
пристига
безгрижен
волен
безгрешен
само да целуне
плисъка
на вълните
и леко да
наклони мачтата
на мечтите...
О не...
Той дойде
с гърди
изправени
срещу вълните
премахна
слънчевия загар
на пясъка
роди хладнина -
която
със студени пръсти
се вби в синьото
на небето
от разтворените
му зеници
се ръснаха
сълзи
А после...
Утрото стана
неизвестно
От огледалото
на морето
една молитва
се отрази...
Ангел
докосна
дълбокото
на
душата


Мелтеми - източен вятър