автор: torbalan

ме обгръща
повей
мъгливо утро
безмълвно
ехо
тишина унило
изпод клоните
дърветата
на издъхнали листа
танцуват
натежали дни
прегръщат
нежен валс
щастливо детство
отшумял смехът е
приглушено
в прекрасен танц
оназ с косата
протяга се пропуква
мисли
с костеливи пръсти
мачка пластилин
разстила милост
съдбата
проси
разноцветен мек килим –
усмихва се
неусетно с птиците
животът
отлита
и се превръща в дим
оставяйки ухание
на тиха музика
нашепва
вятърът
в къпините
преде дърветата
на лято разпиляно
донася
тръни
ефирни мрежи
спомени
мълвят на себе си
изправям се
на рамена
в ръцете си
галя паякът издран
усмихвам се на ум
отнейде
сресвам страх
на отминалите пропастта
и правя крачка
смело