Случва ли ти се да четеш в очите ми?
Навярно съм тъжна , неразбрана и самотна.
По–ниска от тревата и по-висока от птицата в небето.
Завързвам греховете си зад всеки ъгъл .
Дали снегът наистина е бял,а светът достатъчно стар.
Има ли край небето и начало изгрева...
Преди живях . Сега съм прилеп и мъгла .
Захапвам горчивината на живота .
Вървим различно към еднаква самота.
Ако се срещнем на кръстопът...
Ще се сбъдне капка лудост.