автор: mariq-desislava

Вените ми са алчни орисници
Късам ги вече цяла неделя,
а те се втвърдяват отново
и в плазмени игли спомени раждат
Бълбука плътта ми нагорещена
от лепкавите пръсти на ръждивата
ми същност
Вися от тавана на болката гранясала
и не се будя, едва ме задържат стените
да не хукна по въздуха втечнен
и изкалян с песни за любов и други лудости
Вода съм и извирам отвсякъде,
системите ми изпускат отрова на тласъци
На дъното на себе си съм и реша ли-
ще се оттласна нагоре,
но май ми е по- добре да съм в коматозна несъзнателност
Животът ми е хиена самоизяждаща се
от глад по света тъй самодостатъчен
Кръвта ми е желе от натъртени пориви
Просмуквам се в нощните талази
и се наблюдавам от дърветата
как изтичам на малки кръпки
Мозъкът ми изигран е
и накуцва по отиграните клишета
Няма да се боря
Само ще се пропукам в погледа на смъртта
и оттам ще я разяждам отвътре,
докато спре да диша и ме прекръсти