автор: torbalan

нашепва повей приглушено ехо
мъгливо утро унило ме обгръща
тишина пропуква мисли изпод клоните
на издъхнали в прекрасен танц листа

танцуват нежен валс и клоните
дърветата прегръщат натежали рамена
отшумял смехът е на щастливо детство
спомени мълвят отминалите дни

разстила разноцветен мек килим съдбата
с костеливи пръсти мачка пластилин
безмълвно протяга ръцете си оназ с косата
проси милост - усмихва се и се превръща в дим

отлита неусетно с птиците животът
оставяйки ухание на разпиляно лято
тиха музика отнейде вятърът донася
ефирни мрежи паякът преде

издран изправям се в къпините
тръни галя, сресвам страх
усмихвам се на ум на себе си
и крачка правя смело в пропастта

16.11.2008