автор: lira

Жена ти нищо не знае.
Попитай мойте приятели.
Нощи свирепо безкрайни.
Вселени, призраци, сватове.

Скубех косите си ялови,
преди да литнат, се кръстех.
Пиех до късно със бардове
и призори търсех къща.

Беше и тъжно, и смешно.
Ще го дочакам ли лятото.
Ако ме мислят за вещица,
причината не е в тялото.

Виждаш – сега съм светица.
Мълчи. Не искам свидетели.
Сама съм. И не разпитвай
защо са в рани ръцете ми.

Жена ти ще се намръщи,
но ще те пусне “с приятели”.
Синджир и куче, и къща.
А мама все чака сватове.