автор: mariq-desislava

Думите ми са несретници,
изкълвани от писъци
и от котешки бягства
Обладават ме делници,
непрочетени и безплътни
като списъци за живеене
и израстване
Очите ми скимтят и се гонят
с думите, обраснали
и паяжинни от доказване
Думи ли?
Не ми трябват
Пристрастена съм,
а изходът не е в отказването
Думите са вътре в тялото ми
приютени и се пъчат в пози,
неуместни за показване
Време е да откъсна пъпната връв
на смисъла, заседнал в мен