Душа и тяло все по-трудно съжителстват
на този тесен таван.
Тя не може да диша тук истински,
то се държи като съпруг-тиран.
Тя мечтае да бъде обичана,
да се носи като облак в небето.
То пък иска да бъде обучена
да му хвърля сутрин гърнето.
Някой ден тя ще скочи от прозореца,
ще напусне малкия ад,
то ще положи кости в гробище.
И ще приключи техният брак.