 |    Мисли, отвити от сивото одеало. Броя си стъпките .Зад тебе.
Една дузина проектирани.
В една.Неизвървяна.
Утре ще съм тъй далече.
Песента ми – ще е врява.
Броя си стъпките и тишините.
Отвити от сивото одеало.
Нямам глас, да те извикам - завърни се.
Нямам шепот, да раплискам на раздяла.
Броя си стъпките и сменям името.
А тези на мъжете се повтарят.
Оглупя ми вярата от толкоз истини,
А лъжите преболях за вяра.
Броя си стъпките.
От увисналия въздух на първата,
втората е падане.
Упоен е полета.
Смрачава се...
Броя ги. Стъпките.Зад тебе.
Една дузина мисли и още толкова писма.
Късно е ,да ги изпращам вече,
Гълъбът ми, пощенски,спомина се.
Преял с надежда.
От някаква витрина на сърца.
Броя и тези най - последните.
Които надкрачват разпятие.
Вечността най красивата ми дреха е ,
с която да пришия голотата си.
Броя си стъпките и тишините.
Зад теб,след теб е всичко,
защото... ме научи да обичам.
Умирам временно.
В страха.
Ако се родя.
Ще ти приличам.
И ще продължа...
Публикувано от alfa_c на 13.11.2008 @ 09:59:02
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 3
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Мисли, отвити от сивото одеало." | Вход | 8 коментара (15 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Мисли, отвити от сивото одеало.
от voda на 13.11.2008 @ 17:00:28
(Профил | Изпрати бележка) | Отвити мисли - искреност.
Трогната съм, Миме.
Поздрав! |
]
Re: Мисли, отвити от сивото одеало.
от angellaura на 13.11.2008 @ 13:08:35
(Профил | Изпрати бележка) | Спри да броиш.
Освободи сърцето си и ще се родиш отново, за да продължиш.
0:-) поздрави за теб! |
Re: Мисли, отвити от сивото одеало.
от mi_me_to (mi_me_to_86@abv.bg) на 13.11.2008 @ 15:30:48
(Профил | Изпрати бележка) | Това ми беше мисълта на финала, почти де:-)))
Иначе благодаря, и за прочита и за съвета.
Поздрави и за теб! |
]
Re: Мисли, отвити от сивото одеало.
от anelim на 13.11.2008 @ 11:53:58
(Профил | Изпрати бележка) | | Много силен стих! Поздрави! |
Re: Мисли, отвити от сивото одеало.
от mi_me_to (mi_me_to_86@abv.bg) на 13.11.2008 @ 15:33:10
(Профил | Изпрати бележка) | | Мда.Повали ме от раз,когато се преборихме го сложиш в рамка за написване, да му покажа кои е по -силния :-)))))))) |
]
Re: Мисли, отвити от сивото одеало.
от mi_me_to (mi_me_to_86@abv.bg) на 13.11.2008 @ 15:33:44
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, че го каза.
:-) |
]
Re: Мисли, отвити от сивото одеало.
от galina (diana610@abv.bg) на 13.11.2008 @ 11:13:18
(Профил | Изпрати бележка) http://galina10.blog.bg | Горе главата! Ще ти услужа с един от моите измислени пощенски гълъби.И тъй като са измислени никога не умират,само не съм сигурна дали носят писмата ми до правилния адрес, но това е друга история. :)))
Хубаво стихотворение, разчувства ме! |
Re: Мисли, отвити от сивото одеало.
от mi_me_to (mi_me_to_86@abv.bg) на 13.11.2008 @ 15:37:24
(Профил | Изпрати бележка) | Ха,разсмя ме.
Мислех, че само аз имам тоя проблем с гълъбите.Сигурно не помнят дълго адресите, за разлика от нас:-)))
Радвам се, че моите емоции са ти повлияли!
Поздрави. |
]
Re: Мисли, отвити от сивото одеало.
от Pobeditel на 13.11.2008 @ 10:37:58
(Профил | Изпрати бележка) | Вечността е най-красивата дреха, а в този твой стих отвитите мисли от сивото одеало се обличат в прекрасни нови одежди!
Много добър стих, Мими! :) |
Re: Мисли, отвити от сивото одеало.
от mi_me_to (mi_me_to_86@abv.bg) на 13.11.2008 @ 15:39:08
(Профил | Изпрати бележка) | Красива е Васко ,само дето не топли много...
Благодаря ти,за слънчевото присъствие:-) |
]
Re: Мисли, отвити от сивото одеяло.
от mariq-desislava на 08.05.2016 @ 09:18:03
(Профил | Изпрати бележка) | | Душа, като на длан разстлана, ехти тук, а ти пък как ми липсваш, не е истина. |
Re: Мисли, отвити от сивото одеало.
от mamasha на 08.05.2016 @ 09:55:48
(Профил | Изпрати бележка) | "Мисли, отвити от сивото одеало"? А може би болка, завита с одеялото на надеждата и вярата, че всеки край е само следващо начало? А може би едно дълбоко скрито, но все пак долавящо се усещане, че е дадено много, но без разочарование и съжаление, защото срещу това раздаване стои друго, не по-малко - изкуството на обичта. Всъщност, май за това е разказът ти - за великото умение да се обича даже тогава, когато от любовта остава само болка и тишина.
Чудесна творба. Много фино изваяна емоционално, без всякакви там "ох" и "ах", без сълзливост и разливане на захарен сироп. Творба, изискваща не едно прочитане, за да бъде усетена в цялата си дълбочина.
Поздравления, mi_me_to! |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145
Онлайн са:
Анонимни: 529
ХуЛитери: 6
Всичко: 535
Онлайн сега:
