автор: sol_lam

Когато усетиш, че някъде там
прекъсва сърдечната нишка от болка,
вземи в шепи спомен,
кръсти го в амвона
със моето име, изляно от блясък,
ковано под звън на топяща се пара,
поръсено с пепел след пламък останала,
изяж го, отхапвайки мънички залъци!
Дано да изчезна, задето несметно
поглъщам вина вместо обич отколе,
щом няма как, просто кажи ми неволно
уж само случайно отронено слово
и в теб аз безмълвна и тиха с очите си
ще режа трохички от себе си вяло,
ще пръскам наоколо тъжно лекарство
и бели листенца ще галят раните,
разкрити от мен в твоето тяло.